Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) II ниво (интензивен мониторинг на ГЕС)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .

МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г., съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.

Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.

Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.

ІІ ниво:

ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.

Оценката е направена на базата на проучвания, проведени през 2015 г. в пробните площи (ПП) от ниво ІІ на МКП Гори и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). След обилните количества валежи през 2014 г., количеството на валежите през 2015 г. са значително по-малко и близки до стойностите, регистрирани през 2013 г.

Данните и от трите пробни площи, показват намаляване, както на количеството на валежите, така и на стойностите на относителната влажност на атмосферния въздух, като по-значително е засушаването през летните месеци. Установените по-високи средногодишни стойности на температура на въздуха и средно дневни в отделни дни през летните месеци в ПП Витиня и ПП Старо Оряхово, са допълнителна предпоставка за възможното неблагоприятно въздействие от засушаването в тези райони. През 2015 г. количеството на постъпилите валежи на открито в ПП Витиня са 800 mm, в ПП Юндола те са 797 mm, а в ПП Старо Оряхово – 278 mm.

Витиня

За периода 2011-2015 г. общата киселинност на валежите на открито постепенно намалява (фиг. 1), но те все още остават кисели. Киселите и базичните йони през последния пет годишен период варират, като в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2014 г., през 2015 г. се отчита намаляване на отлаганията на сулфатна сяра, нитратен азот и хлор, както и на базични йони – калий, калций, натрий, магнезий и някои тежки метали.

Старо Оряхово

Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 5.26 до 6.49 при отделните проби през 2015 г., като не се различава съществено от предходната година. Средно годишното рН на отлаганията е 5.54 и за разлика от предходните две години, отново се доближава до киселия диапазон на валежите. Алкални остават само мокрите отлагания (фиг. 1). През 2015 г., в района се отлагат по-малки количества сулфатна сяра, азот – амониев и нитратен, както и базични катийони, и някои тежки метали.

Юндола

Киселинността на валежите през 2015 г. намалява, като на открито те са почти неутрални, а под склопа на насаждението слабо кисели (фиг. 1). През 2015 г. се установява понижаване на отлагането на някои от йоните с кисели функции – сулфати, нитрати, хлор. Някои от базични йони (с изключение на калций и калий) в смесените отлагания на открито, както и тежките метали също намаляват, в сравнение с 2014 г.

В периода 2005 – 2015 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ПП са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания.

За периода от 2005 до 2015 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот, като и в трите ПП се наблюдава по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата

Установява се, че изследваните рецептори понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра. През последните пет години в ПП Витиня максималните критични натоварвания за сяра са много близки. Резултатите са в съответствие с общоевропейската тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в стационарите „Витиня“ и „Юндола“.

Данни и ресурси

Допълнителна информация

Поле Стойност
Last Updated април 27, 2017, 15:21 (Europe/Sofia)
Създаден март 29, 2016, 13:30 (Europe/Sofia)